Второто издание на “Диалози за София” - поредица, посветена на взаимосвързаността между важни за София теми, поставя фокус върху темите “бедност” и “отпадъци” и връзките между тях, които са видими ежедневно в града. С настоящата статия разглеждаме данни, събрани от екипа на Визия за София, и маркираме стратегически решения, които могат да залегнат в дългосрочната стратегия за развитие на града. Те ще бъдат обсъдени и допълнени в публична дискусия с участие на различни заинтересовани страни, която ще се проведе на 19 юли (четвъртък) от 18 часа в галерия “Структура” в София със свободен вход за всички, които искат да изкажат своите предложения и идеи по темите.
В хода на дискусията ще обсъдим дали несъвършените системи за управление на отпадъците поддържат бедността или бедността излага на показ несъвършенствата на системите за управление на отпадъците. Ще се разгледат различните гледни точки към проблема - дали той е екологичен или социален, а може би и двете.
Наблюденията показват, че в практиката често управлението на отпадъците се разглежда като технологична задача, която има две няколко възможни решения, получени чрез сложен математически модел, отчитащ икономическите и екологичните разходи и ползи. Обикновено резултатите от тази задача са достатъчни за избор на правилна система за управление на отпадъците. Но има случаи, в които е необходимо да се отчетат и други фактори.
Как работи системата за управление на отпадъци?
Системата се базира на принципа „замърсителят плаща“, т.е. гражданите (данъкоплатците) изцяло поемат разходите по третиране на отпадъците. За различните видове отпадъци схемата на финансиране е различна. За смесените битови отпадъци разходите по третиране на отпадъците се събират чрез общинска такса за битови отпадъци. Със събраните средства общините имат задачата да организират управлението на битовите отпадъци, което включва поставяне на съдове, транспортиране, предварителна подготовка, оползотворяване и обезвреждане.
За разделно събраните отпадъци системата има друг начин на финансиране. Разходите по управление на отпадъците при т.нар. масово разпространени отпадъци (отпадъци от опаковки, гуми, батерии, автомобили, електроника и т.н.) се включват в цената на продуктите, от които те се генерират. Например за отпадъците от опаковки (хартиена или пластмасова опаковка, PET бутилка, стъклена бутилка и др.) потребителите, закупувайки продуктите, заплащат т.нар. продуктова такса (включена в крайната цена на всеки продукт), чрез която се финансира управлението на масово разпространените отпадъци (МРО). Управлението се осъществява от самите производители или от упълномощени от тях организации. Организациите поемат ангажиментите на производителите (де факто - на замърсителите, т.е. потребителите) за постигане на заложените цели по оползотворяване на генерираните от техните продукти отпадъци. За целта организациите поставят съдове за разделно събиране на МРО и организират оползотворяването и обезвреждането им.
Ролята на държавата се изразява в определяне на националните цели по оползотворяване на отпадъците и на начина на събиране, съхранение, транспортиране и третиране. На кметовете на общините е възложено управлението на общинско ниво – осигуряване на събиране на битовите и разделно събрани отпадъци и на площадки за безвъзмездно предаване на различни видове отпадъци.