11.03.2021, гр. София - Общинското предприятие „Софияплан“ анализира състоянието на зелената система, климата, въздуха, водите, почвите и отпадъците в Столична община (СО). Анализите са част от подготовката на Програма за София - новият план за интегрирано развитие на СО за периода 2021-2027 година.
През последните седмици ви представихме проучванията за развитието на икономиката, населението и обитаването; транспортната, енергийната и ВиК инфраструктура; здравната, образователната, социалната и културната инфраструктура.
Процесът на публикуване на аналитичната част от Програмата ще завърши следващата седмица с оповестяването на сборния документ, включващ всички направени проучвания. Екипът събира становища и коментари по анализите на info@sofiaplan.bg.
Зелена система
В сравнение с много европейски градове Столична община разполага със значителен ресурс под формата на зелени площи. През последните години бяха направени немалко инвестиции в развитието на парковата среда – пейки, осветление, косене, засаждане на нови дървета, зацветяване, изграждане на поливни системи и други. Въпреки това пред софийските паркове стоят немалко предизвикателства. Съществуващите фонтани, чешми, водни огледала и изкуствени езера често не функционират по предназначение и не се поддържат. Алейната мрежа също има нужда от преосмисляне по отношение на потоците на движение, тяхната интензивност и потенциален риск за природата. Някои растителни видове не успяват да се приспособят към климатичните промени, а други не се развиват оптимално.
Общият устройствен план (ОУП) на СО предвижда реализацията на двойно повече градски паркове и градини спрямо наличните в момента. Повечето от тях попадат в широкия обхват на нереализираните зелени клинове. В по-голямата си част собствеността на земята в зелените клинове е частна. Необходимо е да се намерят нови модели за реализация на тези територии, които да балансират между интересите на обществото и частните собственици.
Устройствените планове и разрешителните за строеж поставят изисквания към озеленяването в индивидуалните имоти. Контролът по тяхното изпълнение се осъществява до момента на подписването на акт 16, тоест до края на строителния процес. Практиката показва, че има случаи, в които инвеститорите използват временни, преместваеми елементи на озеленяването, с цел добиване на строителни книжа. В немалко случаи озеленени “на хартия” вътрешни дворове се използват за паркиране или пристройки. Необходимо е увеличаването на административния капацитет за контрол на предвиденото озеленяване дори след приключването на строителния процес.
Пълният анализ на тема „Зелена система” с инфографики и карти можете да разгледате на интернет страницата на Програма за София
Климат
През 2011 г. Столична община (СО) се присъедини към „Споразумението на кметовете“ в ЕС и пое ангажимент за намаляване на парниковите газове с 22% до 2020 г. спрямо нивата от 2007 година. В изпълнение на този ангажимент бе разработен и одобрен „План за действие за устойчиво енергийно развитие“ за периода 2012–2020 година. През 2018 г. СО е постигнала намаление на емисиите спрямо базовата 2007 г. с 18,2%. Това означава, че общината е много близо до постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 22% до 2020 година.
През 2018 г. СО се ангажира да намали емисиите с 40% до 2030 г., присъединявайки се към Глобалното споразумение на кметовете за климат и енергия. В момента се разработва План за устойчива енергия и климат за периода 2021 – 2030 г., който обхваща политиката за намаляване на парниковите газове, но и тази за адаптация към негативните последици от климатичните промени.
Секторите „Жилищни сгради“, „Промишленост и строителство“, „Сгради от третичен сектор“ и „Транспорт“ имат основно значение за генерираните емисии. Налице е значително намаление на емисиите в сектор „Промишленост и строителство“ и в „Жилищни сгради“ през 2018 г., което е съответно с 39,1% и 24,1 процента. В другите сектори има увеличение на емисиите, като за „Сгради от третичния сектор“ то е 4,9%, а за „Пътен транспорт“ е 18,9 процента.
През 2020 г. Столична община актуализира анализа на климатичните опасности за територията на СО, като част от разработването на Плана за действие за устойчива енергия и климат. Според анализа най-висока степен на риск в общината има от интензивни валежи, бури и екстремна температура. Силно урбанизираните площи на града са най-уязвими на топлинните вълни, като по границите със зелени територии уязвимостта намалява. Затова е необходимо по-интензивно градско озеленяване и разширяване на зелените клинове.
Пълният анализ на тема „Климат” с инфографики можете да видите на интернет страницата на Програма за София
Въздух
Налице е тенденция към подобряване качеството на атмосферния въздух за периода 2014-2019 г. Въпреки че в последното десетилетие емисиите на много замърсители на въздуха са намалели значително, концентрациите на някои от тях все още са по-високи от нормативните изисквания. Данните от пунктове, включени в Националната система за мониторинг на околната среда на МОСВ, показват наднормено замърсяване на атмосферния въздух в София с фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5) и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ).И за трите показателя има тенденция към намаляване на емисиите и достигане на някои от установените норми. Превишения обаче все още има.
Най-голям принос за замърсяването на въздуха в СО с фини прахови частици има битовото отопление на твърди горива, следвано от автомобилния транспорт и строителството. По отношение на емисиите от въглероден окис отново битовото отопление на твърди горива има най-голям дял, следвано от автомобилния транспорт. Близо 80% от замърсяването с азотни оксиди идва от автомобилния транспорт, следван от промишлените източници.
Софияплан е идентифицирал районите и кварталите на София, отопляващи се предимно на твърди горива, с цел локализиране на източниците на замърсяване. Изпълнението на мерки за ограничаване на горенето на твърди горива за отопление ще доведе до значително намаляване на концентрациите на прахови частици през зимата. Необходимо е да бъдат стимулирани алтернативни форми за мобилност - електромобили, велосипедно и пешеходно придвижване; въвеждане на нискоемисионни зони; прилагане на природнобазирани решения за улавяне на замърсители, като изграждане на паркове и зелени стени.
Пълният анализ на тема „Въздух” с инфографики вижте на интернет страницата на Програма за София
Води
На територията на Столична община естествените водни системи са представени от река Искър и нейни притоци, по-големите от които са реките Лесновска, Блато, Крива, Кътинска, Църна бара, Какач, Кремиковска, Перловска, Слатинска, Владайска. По данни на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на територията на общината се намират 17 язовира с различна форма на собственост. В СО има над 40 термоминерални находища. На базата на споразумение с държавата СО управлява и стопанисва безвъзмездно 8 находища на минерални води за срок от 25 години.
Повечето от повърхностните и подземни водни тела в СО се намират в добро химично и екологично състояние. В горните течения водите на повечето реки са с добро качество. С навлизане в урбанизираната територия екологичното състояние на реките се влошава.Основен замърсител на водните обекти в СО са нерегламентираните зауствания (над 258 на брой), които са резултат най-вече от липсата на изградена канализационна мрежа и локални пречиствателни станции. По тази причина изграждането на необходимите канализационни и пречиствателни съоръжения и поддържането им в изправност е от особена важност за чистотата на водите.
Замърсявания в реките има и в следствие от минали минни дейности, които не са ликвидирани според изискванията и не са отстранени старите екологични щети. Налице са и случаи на възстановена частна собственост върху участъци от речните тераси и трасета на реки, което задълбочава проблемите със стопанисването на речните корита.
Пълният анализ на тема „Води” с инфографики и карти е публикуван на интернет страницата на Програма за София
Почви
През 2020 Софияплан, в сътрудничество с експерти от УАСГ и Минно-геоложкия университет, направи проучване на възможността за прилагане на дистанционни методи за идентификация и изследване на замърсявания на почвите с тежки метали и радионуклиди. В резултат на изследването са създадени ГИС база данни и карти с идентифицираните източници на замърсявания и потенциално засегнатите територии.
Основен източник на замърсяване с тежки метали на територията на СО в миналото е металургичният комбинат „Кремиковци“. Площта на бившия комбинат е 2465 ха, а съпътстващите производствени площи заемат 910 ха. Резултатите от различни изследвания на почвите в района на Кремиковци, направени в периода 1991 - 2010 показват замърсявания над максимално допустимите концентрации с тежки метали. Поради това тези земи са забранени за земеделско ползване. Липсват данни за проведени дейности по отстраняване на стари екологични щети и рекултивация за териториите на комплекса, които дейности си били част от приватизационния договор.
Потенциално допълнително замърсяване с тежки метали е установено и от бившия уранопреработвателен комплекс ПХП „Металург“, както и на урановите мини Бухово, Курило и Кътина, където рудата е с високо съдържание на тежи метали.Събраните данни показват, че ликвидацията на минно-добивните обекти се е състояла предимно в запечатване на входовете на мините, като не е проведено отстраняване на стари екологични щети и цялостна рекултивация на територията. В резултат на това на редици места понастоящем е установено изтичане на замърсени с радионуклеиди руднични води.
Наложително е да бъдат предприети допълнителни изследвания, които да изяснят в дълбочина мащаба на проблема, както и да бъдат взети съответните мерки за неговото решаване.
Пълният анализ на тема „Почви” с инфографики и карти вижте на интернет страницата на Програма за София
Отпадъци
В Столична община функционира първата в България „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци“.Инсталацията все още притежава свободен капацитет, което е добра база за постигане на целевата дългосрочна експлоатация на системата за предвидения период до 2040 година. През 2018 г. Столична община е постигнала 64% на оползотворяване , в т.ч. рециклиране, с което изпълнява законовите изисквания относно подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата.
През 2019 г. също се наблюдава положителна тенденция - събрани и обработени са 526 561 тона, от които 460 133 т. (87,5%) са разделно събрани и оползотворени отпадъци. Предадени за депониране само 12,5% от събраните и обработени количества смесени битови отпадъци. В резултат на това Столична община е реализирала производство на 9 259 тона висококачествен компост и 2 534 483 KWh електроенергия, с общи приходи от Завода за механично-биологично третиране - Садината и Инсталацията за биологично третиране - Хан Богров в размер на 2 109 765 лева.
Предстои създаването на нова Програма за управление на отпадъците на СО 2021-2028 г., която да планира мерки за ограничаване на депонирането на битовите отпадъци и да създаде условия за реализиране на кръгова икономика на общинско ниво. Планираните мерки следва да бъдат насочени към оползотворяване и рециклиране на отпадъци, които да се използват за производство на енергия, суровина за индустрията и компост за растенията, като се депонират само остатъчни минимални количества отпадък.
Пълният анализ на тема „Отпадъци” с инфографики е публикуван на интернет страницата на Програма за София