Това е един малко известен конкурсен проект, в който участва арх. Никола Лазаров през 1899 г. Налице са 4 листа, тъмносиньо хелиографно копие с бели линии. Те включват: западна фасада, източна фасада, разрез и план. Вероятно има още листа с чертежи, които не са запазени. Листът със западната фасада има оригинален надпис „Возобновление собора Светого Крала“. Това вероятно е темата на конкурса. Върху хелиографните копия има текст в черно със съдържание, че Софийска община одобрява проекта на арх. Лазаров „за преустройства на храма“. Интерес представлява надлъжният разрез. Той не е толкова конструктивен, а по-скоро е свързан с архитектурно-художествения синтез на интериора. Върху разгъвка от северната стена на наоса е изрисувана цялата иконография на стенописната украса. Предполагаме, че към конкурсния проект е имало още 3 листа с разгъвки на стените на наоса от запад, юг и на самия иконостас. Рисунъкът на стенописите е много четлив.
Съдейки по резолюцията на общината върху чертежите, можем да сме сигурни, че стенописната украса е изпълнена по проекта на арх. Лазаров. Тя съществува до 1925 г. Тъй като самото преустройство на храма е завършено през 1886 г. , то със сигурност можем да приемем, че конкурсът от 1899 г., който се печели от арх. Лазаров, е бил насочен към решение на интериора на храм „Свети Крал“.
Хронологията на строителната история на храма показва, че преустройството от 1886 г. е продиктувано от желанието на младата столица да се придаде монументалност на съществуващата на това място църковна сграда, която е изградена от брациговския майстор Иван Боянин през 1853 г. Възрожденската църква с три купола и две камбанарии е преустроена през 1885-1886 г. от руския архитект Леонид Василиев. Два от куполите на възрожденската църква са премахнати и около уголемения централен купол са прибавени четири малки купола. Към основния обем на храма е изграден квадратен притвор, над който от запад се издига камбанария. Вътрешното пространство запазва трикорабното си деление. Дърворезбеният иконостас е изпълнен от резбаря Антон Станишев. Храмът „Свети Крал“ съществува в този вид до злополучния атентат през 1925 г.
По времето на конкурса арх. Лазаров е двадесет и девет годишен млад архитект, който току що е напуснал завинаги държавната си служба и е основал първото в България архитектурно бюро. То се е намирало в сграда на ул. „Търговска“, на пресечката й с ул. „Леге“.
Направление „Архитектура и градоустройство“ благодари на Националния институт за недвижимо културно наследство за предоставените чертежи.
