Аспект от работата по направление Идентичност и култура в стъпка 2 и 3 от създаването на Визия за София е посветен на обществените дискусии в града. За целта експертният екип започва разглеждане на проведените обществени обсъждания и проблемите, които те разглеждат. Събраната информация показва, че в общественото пространство се дискутират приоритетно теми, свързани с опазването на културното и архитектурното наследство на град София, реконструкцията и деконструкцията му, проблема с унищожаването на културната му идентичност, както и влиянието на модерния почерк върху паметниците на културата.
Широко са обсъждани въпросите как културното наследство в София да е едновременно достъпно, поддържано и защитено. В дебатите по тази тема се изтъкват пропуски в българските инструменти за защита на културното наследство, пропуски в специфичните планове за неговото опазване, както и ограничения експертен капацитет в сферата. Засегнат аспект е и проблемът с липсата на интерес за опазване и поддържане на културните ценности от техните собственици. В София често се срещат самосиндикални преустройства и дори нерегламентирано строителство в ценни исторически зони, което често е причина за нарушаването на облика на средата като цяло и паметниците на културата в нея.
През 2008 се провежда дебат „Паметникът пред НДК - какво да се прави?”, който за първи път поставя проблемът с паметника и неговото бъдеще публично. Открояват се две крайни мнения по въпроса, които залягат и в последвали дебати, свързани с паметника „1300 г. България”. През 2015 отново се поставя гласност на проблема - реконструкция или деконструкция на архитектурно-скулптурния комплекс „1300 г. България”. Той е изграден в духа на цяла серия обвързани помежду си подобни монументи и подобно на други паметници от тази епоха, е с голям мащаб. На практика монументът не е завършен и започва да се саморазрушава още през 1988. Тезите от дебата отново са противоречиви, като от една страна се затвърждава, че паметникът е произведение на изкуството и трябва да се реновира и съхрани в своята максимална цялост, а от друга страна е твърдението, че това е паметник, около който липсва граждански живот и неговото съществуване е неприемливо.
По друг начин стои въпросът с митингите и демонстрациите пред паметника на Съветската армия. След 2011 монументът става обект на няколко акции, най-често израз на протест спрямо неговото съществуване. Многократно паметникът е осъмвал изрисуван по различен начин. „Преобразяванията”, които той получава, често се смята, че са извършвани с цел подтикване към неговата цялостна деконструкция и/или подмяна.
Разглеждат се и други дебати, свързани с културата в София, като този за концепцията на Националната галерия „Квадрат 500”. Дискусиите възникват в следствие на това, че за мнозина функцията е неясна и противоречива и начина за използването на Националния музеен комплекс и творбите, които се излагат в него не се приемат добре. Негативните реакции са провокирани от това, че в Националната галерия се представят творби, които не показват модерна и съвременна визуална култура, а тя продължава да се представя традиционното, и по един или друг начин пространството, с което разполага Националната художествена галерия, не се оползотворява качествено.
По отношение на модерното строителство на територията на археологически обекти се явява друг проблем, станал причина за обществен дебат за реставрацията на Ларгото. Множество граждани не подкрепят идеята за реставрация и консервация на открития музей на Ларгото и са на мнение, че автентичният му облик ще се измени по този начин. От една страна се твърди, че проектът има своите акценти, изведени в работата по реставрацията , от друга страна стои мнението, че културните и историческите ценности са съсипани.
В стъпка 3 на Визия за София работата в този аспект на направление Идентичност и култура продължава с фокус анализ на основните носители на идентичността на София, както и с дискусия за това как бизнес инициативите се отразяват на облика на града. Повече информация за нея очаквайте скоро.