През пролетта и лятото тази година екипът на Визия за София проведе онлайн допитване за гражданската активност сред жителите на София. Проучването цели да събере първоначални данни за предстоящата работа по анализ на темите, свързани с участието на гражданите в управлението на града. Макар и с непредставителен характер, то бе проведено сред 463-ма респонденти с разнообразен профил – възраст, пол, професия, заетост, и дава обща насока за предстоящите експертни анализи по важната тема за гражданската активност.
Цитираните в този текст резултати обобщават два етапа на участие във въпросника – онлайн анкета, в която участниците се включват на принципа на отзовалите се в продължение на 6 седмици, както и структурирано интервю с анкетьор, което се провежда в две поредни летни вечери с преминаващите през площад света Неделя, като целта на анкетьорите е да покрият възможно най-широк спектър от възрастови групи.
За да улесним тълкуването на допитването, следва да отбележим, че за много от въпросите респондентите са имали право на повече от един отговор. Затова, често отговорите на някои въпроси надвишават 100% сумарно. Сред отзовалите се на допитването най-голям е процентът на респондентите на възраст между 26 и 35 години – 43,4% от анкетираните, следвани от сегмента на 36 до 45-годишните, които са 25,9%. Предимно наети служители са дали отговори на зададените въпроси – общо 60,3%. Разпределението по пол е почти равномерно – 56,6 % са жени и 42,1% са мъже. В профила на попълнилите анкетата преобладават основно млади хора, реализиращи се в сфери като архитектура, урбанизъм, икономика и финанси, което е основа за предпоставката, че повишеният им интерес към участие в анкетата се дължи на спецификата на работа им. Ако пък разгледаме профила на респондентите по местоживеене, се забелязва най-активно участие на живеещите в центъра на София – 13,4% от попълнилите анкетата, като 6,7% са от Лозенец, 6% – от Младост, а 5% – от Люлин.
Любопитно е да проследим кои думи са избрали, за да опишат кварталите си, респондентите от най-силно представените квартали в анкетата. По отношение на центъра на града, респондентите, живеещи в този район, се разделят основно на две групи – 21% от 62-ма участника определят центъра на София като “шарен, атрактивен, забавен, артистичен” и го свързват с “разнообразието” и 8,1% го определят като “красив, хубав, приятен”. Същевременно 9,7% го разпознават през определения като “разбити улици, развалина, безканализационен, мизерен, дупка, неугледен” и 8,1% го виждат като “занемарен, изоставен, западнал”. Лозенец бива описван най-вече като “зелен” – 25,8% от общо 31 респонденти, “спокоен и тих – 16,1% и “уютен, дом” – 16,1%. За 25% от 28-те респондента, живеещи в кв. Младост, кварталът е силно презастроен, а 10,7% го намират също за “пренаселен”. Люлин бива изживяван с чувството за “свобода и простор” от 21,7% от 23-мата анкетирани, докато 13% посочват и определения като “занемарен, изоставен, западнал” и “мръсен, замърсен, прашен”.
От отговорите става ясно, че през последните 3 месеца едва 4,3% от попълнилите анкетата са се включвали в някаква дейност за подобряване на квартала, в който живеят, а 3,5% са участвали в такива инициативи през последните 6 месеца. 57,9% от запитаните обаче са предпочели да пропуснат изобщо отговора на този въпрос. При далите отговор най-голям е делът на тези, които са се включили в акции през последната една година – 19,4%, а само 13,8% посочват, че го правят редовно.
Друг въпрос, на който респондентите отговарят, е свързан с участието в активности за подобряване на квартала, в който живеят. Положителен отговор на този въпрос са дали 43% от анкетираните. В рамките на град София и крайградските територии, анкетираните най-често са се включвали в екологични каузи – 65,5% от случаите, следвани от акции, свързани с публичното пространство – 55,2%. Каузите, свързани с транспорт, остават най-слабо подкрепени – 16,0%, а социалните каузи се ползват с подкрепа в 22,7% от случаите.
При по-конкретно зададен въпрос за самите дейности, в които анкетираните са взели участие, става ясно, че сред респондентите най-разпространената форма на гражданска активност се оказва включването в почистване – 68,4%, следвана от грижата за околоблоковото пространство – 56,6%. След това със сходни проценти помежду си се нареждат “Онлайн подкрепа на кауза през социална мрежа или през друго онлайн пространство” – 36,2% и “Подписване на петиция/и” – 35,7%. От случаите 32,1% са свързани с включване в протест, а 29,6% – с включване в обществено обсъждане. Към скорошна дейност по “Включване в акции или проекти на НПО” спадат 24,5% от отговорите, а към “Дарение за кауза или гражданска организация”- 13,8%.
Основна цел на проучването е да се разбере доколко разпространени са всъщност обществените обсъждания като форма на гражданска активност, затова то включва и въпрос към респондентите дали са участвали някога в обществено обсъждане. При така зададения въпрос, положителен отговор дават едва 35,4% от отговорилите, докато 64,1% от попълнилите анкетата никога не са участвали в обществено обсъждане.
Що се отнася до двете наредби за обществени обсъждания на Столична община – “Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в Столичната община” и “Наредба за провеждане на обществени консултации на територията на Столична община”, приета тази година, която регламентира гражданското участие в разработването на стратегически документи на общината, 14,3% от отговорилите са запознати с наличието им, 21% признават, че не са чували за тях, а 64,8% предпочитат да не дават отговор на този въпрос.
Според събраните резултти, интернет порталите на Столична община се ползват от 59,6% от анкетираните, като в най-голям процент от случаите или 73,7% употребата им е с цел получаване на информация. 50,7% ги използват с цел подаване на жалби и сигнали,в 26,3% от случаите на употребата на порталите на СО е за “Различни видове услуги, включително електронни”, а 19,7% са по повод “Изразяване на позиции и препоръки по обществени теми”. От попълнилите анкетата 57,0% са подавали жалби и сигнали за нередности в града.
79,3% от респондентите посочват, че най-често се информират от социалните мрежи за предстоящи проекти и/или обществени обсъждания, а 61,2% разбират за тях от приятели. При това сравнение порталите на Столична община остават на последно място като канал за информация – в 36,4 % от случаите.
Eдва 21,0% от анкетираните чувстват, че имат глас в процесите, свързани с развитието на града, 58,1% са тези, които не чувстват своето влияние, а 20,7% не могат да преценят. Същевременно 91,8% от запитаните заявяват, че искат да участват в процесите по планиране на бъдещето на града.
Повече данни по тази тема предстои да бъдат събрани в предстоящите представителни социологически проучвания на експертен екип Хора в Стъпка 3 на Визия за София, които са необходими за анализ и формулиране на цели и мерки, които от своя страна ще бъдат представени за широки обществени обсъждания, преди да залегнат в дългосрочната стратегия за развитие на града.
Цитираните в този текст резултати обобщават два етапа на участие във въпросника – онлайн анкета, в която участниците се включват на принципа на отзовалите се в продължение на 6 седмици, както и структурирано интервю с анкетьор, което се провежда в две поредни летни вечери с преминаващите през площад света Неделя, като целта на анкетьорите е да покрият възможно най-широк спектър от възрастови групи.
За да улесним тълкуването на допитването, следва да отбележим, че за много от въпросите респондентите са имали право на повече от един отговор. Затова, често отговорите на някои въпроси надвишават 100% сумарно. Сред отзовалите се на допитването най-голям е процентът на респондентите на възраст между 26 и 35 години – 43,4% от анкетираните, следвани от сегмента на 36 до 45-годишните, които са 25,9%. Предимно наети служители са дали отговори на зададените въпроси – общо 60,3%. Разпределението по пол е почти равномерно – 56,6 % са жени и 42,1% са мъже. В профила на попълнилите анкетата преобладават основно млади хора, реализиращи се в сфери като архитектура, урбанизъм, икономика и финанси, което е основа за предпоставката, че повишеният им интерес към участие в анкетата се дължи на спецификата на работа им. Ако пък разгледаме профила на респондентите по местоживеене, се забелязва най-активно участие на живеещите в центъра на София – 13,4% от попълнилите анкетата, като 6,7% са от Лозенец, 6% – от Младост, а 5% – от Люлин.
Любопитно е да проследим кои думи са избрали, за да опишат кварталите си, респондентите от най-силно представените квартали в анкетата. По отношение на центъра на града, респондентите, живеещи в този район, се разделят основно на две групи – 21% от 62-ма участника определят центъра на София като “шарен, атрактивен, забавен, артистичен” и го свързват с “разнообразието” и 8,1% го определят като “красив, хубав, приятен”. Същевременно 9,7% го разпознават през определения като “разбити улици, развалина, безканализационен, мизерен, дупка, неугледен” и 8,1% го виждат като “занемарен, изоставен, западнал”. Лозенец бива описван най-вече като “зелен” – 25,8% от общо 31 респонденти, “спокоен и тих – 16,1% и “уютен, дом” – 16,1%. За 25% от 28-те респондента, живеещи в кв. Младост, кварталът е силно презастроен, а 10,7% го намират също за “пренаселен”. Люлин бива изживяван с чувството за “свобода и простор” от 21,7% от 23-мата анкетирани, докато 13% посочват и определения като “занемарен, изоставен, западнал” и “мръсен, замърсен, прашен”.
От отговорите става ясно, че през последните 3 месеца едва 4,3% от попълнилите анкетата са се включвали в някаква дейност за подобряване на квартала, в който живеят, а 3,5% са участвали в такива инициативи през последните 6 месеца. 57,9% от запитаните обаче са предпочели да пропуснат изобщо отговора на този въпрос. При далите отговор най-голям е делът на тези, които са се включили в акции през последната една година – 19,4%, а само 13,8% посочват, че го правят редовно.
Друг въпрос, на който респондентите отговарят, е свързан с участието в активности за подобряване на квартала, в който живеят. Положителен отговор на този въпрос са дали 43% от анкетираните. В рамките на град София и крайградските територии, анкетираните най-често са се включвали в екологични каузи – 65,5% от случаите, следвани от акции, свързани с публичното пространство – 55,2%. Каузите, свързани с транспорт, остават най-слабо подкрепени – 16,0%, а социалните каузи се ползват с подкрепа в 22,7% от случаите.
При по-конкретно зададен въпрос за самите дейности, в които анкетираните са взели участие, става ясно, че сред респондентите най-разпространената форма на гражданска активност се оказва включването в почистване – 68,4%, следвана от грижата за околоблоковото пространство – 56,6%. След това със сходни проценти помежду си се нареждат “Онлайн подкрепа на кауза през социална мрежа или през друго онлайн пространство” – 36,2% и “Подписване на петиция/и” – 35,7%. От случаите 32,1% са свързани с включване в протест, а 29,6% – с включване в обществено обсъждане. Към скорошна дейност по “Включване в акции или проекти на НПО” спадат 24,5% от отговорите, а към “Дарение за кауза или гражданска организация”- 13,8%.
Основна цел на проучването е да се разбере доколко разпространени са всъщност обществените обсъждания като форма на гражданска активност, затова то включва и въпрос към респондентите дали са участвали някога в обществено обсъждане. При така зададения въпрос, положителен отговор дават едва 35,4% от отговорилите, докато 64,1% от попълнилите анкетата никога не са участвали в обществено обсъждане.
Що се отнася до двете наредби за обществени обсъждания на Столична община – “Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в Столичната община” и “Наредба за провеждане на обществени консултации на територията на Столична община”, приета тази година, която регламентира гражданското участие в разработването на стратегически документи на общината, 14,3% от отговорилите са запознати с наличието им, 21% признават, че не са чували за тях, а 64,8% предпочитат да не дават отговор на този въпрос.
Според събраните резултти, интернет порталите на Столична община се ползват от 59,6% от анкетираните, като в най-голям процент от случаите или 73,7% употребата им е с цел получаване на информация. 50,7% ги използват с цел подаване на жалби и сигнали,в 26,3% от случаите на употребата на порталите на СО е за “Различни видове услуги, включително електронни”, а 19,7% са по повод “Изразяване на позиции и препоръки по обществени теми”. От попълнилите анкетата 57,0% са подавали жалби и сигнали за нередности в града.
79,3% от респондентите посочват, че най-често се информират от социалните мрежи за предстоящи проекти и/или обществени обсъждания, а 61,2% разбират за тях от приятели. При това сравнение порталите на Столична община остават на последно място като канал за информация – в 36,4 % от случаите.
Eдва 21,0% от анкетираните чувстват, че имат глас в процесите, свързани с развитието на града, 58,1% са тези, които не чувстват своето влияние, а 20,7% не могат да преценят. Същевременно 91,8% от запитаните заявяват, че искат да участват в процесите по планиране на бъдещето на града.
Повече данни по тази тема предстои да бъдат събрани в предстоящите представителни социологически проучвания на експертен екип Хора в Стъпка 3 на Визия за София, които са необходими за анализ и формулиране на цели и мерки, които от своя страна ще бъдат представени за широки обществени обсъждания, преди да залегнат в дългосрочната стратегия за развитие на града.