София, 02 ноември 2018- Вчера се проведе четвъртото издание на поредицата дискусии на Визия за София - Диалози за София 04: Въздух, печки и коли, което разгледа различни гледни точки към темата за качеството на атмосферния въздух в София. Екипът на Визия за София направи презентация на обработените данни за това как се променя качеството на въздуха през годините и какво знаем за основните фактори за замърсяването му - битовото отопление и транспорта. В последвалата дискусия, модерирана от Форум гражданско участие, се включиха представители на Столична Община, неправителствени организации, изследователи, представители на бизнеса и граждани, които представиха гледните си точки и предложения за най-ефективните мерки за справяне с проблема.
От презентацията на екип Визия стана ясно, че според данните на Световната здравна организация (СЗО) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) България се нарежда сред страните с най-замърсен въздух и макар според замерванията на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) въздухът да е двойно по-чист в сравнение с минали години, обществената чувствителност по темата се увеличава постоянно. Калоян Карамитов, координатор Транспорт и Градска среда във Визия за София представи данните за битово отопление в града, изведени от последното преброяване на НСИ. От тях стана ясно, че на твърди и течни горива, които се определят като най-сериозните замърсители на въздуха, се отопляват хората в райони с предимно ниско застрояване в периферията на града, но отопление на дърва има и в центъра и то варира между 2.5 и 5%.
По отношение на транспорта, стана ясно, че замърсяването безспорно се дължи в най-голяма степен на личните превозни средства. Докато моторизацията на населението в София е 528 коли на 1000 жители, за сравнение, във Виена тя е значително по-малка с 386 на 1000 и е с продължаващо намаляване. Анализи на изследване, проведено от инициативата Зелена София обаче показаха, че освен дизелът, традиционно възприеман като най-голям замърсител, други фактори, влияещи много негативно на качеството на въздуха са високата средна възраст на колите в града, недостатъчния контрол на техническите характеристики на автопарка и лошата поддръжка на старите бензинови автомобили.
Рашид Рашид, координатор Околна среда към Визия за София представи данните за качество на въздуха, свързани с климатичните особености на града. От тях стана ясно, че целогодишно и най-вече през зимния сезон в София преобладават тихото време и мъглите, и географското разположение в котловина, комбинирано с липсата на вятър, повлияват сериозно върху отклоненията от нормите в замърсяването на въздуха. Беше потърсен и статистически анализ на отклоненията от нормите от 2003 г. досега, който показа, че след пика на замърсяването през 2008 г., от 2009 г. то започва да спада и за последните години само около 15% от замерванията надвишават нормата.
В последвалата отворена дискусия пръв се включи Петко Анчев от инициативата Зелена София на СО, който поясни:“В София 5 до 7% от колите са страшно замърсяващи и комуникацията с хората е много важна, за да им помогнем да участват в решаването на проблема”. Той подчерта, че трябва да познаваме по-добре проблема и да правим по-задълбочени изследвания, за да можем да предлагаме по-добри решения и отчитаме повече напредък.
Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt Bulgaria говори за това каква е цената на чистият въздух и подчерта: “Ако погледнем големите градове с най-чист въздух като Осло, Стокхолм, Копенхаген, Ню Йорк и Чикаго, ще осъзнаем, че цената е много висока”. Той добави, че въпреки, че в София не сме толкова богати, има много неща, които можем да направим, като забрана на отоплението на твърдо гориво в центъра, спиране от движение на колите, които пушат, контрол и спазване на забраните за изгаряне на дрехи и отпадъци и други наложителни мерки.
Методи Аврамов от Центъра за градска мобилност говори за мерките и целите, свързани с намаляване на трафика и промяна на разпределението по вид транспорт в полза на обществения. “Като замърсител общественият транспорт не е основен фактор. По-важната част е как общественият транспорт да намали трафика в града, с това и замърсяването.” Затова той предложи, че във Визия за София трябва бъдат заложени цели, които да ограничават автомобилния трафик не само чрез подобряването на качеството на обществения транспорт, но и чрез контрол върху използването на автомобилите чрез зониране и други мерки.
Борис Бонев от Спаси София, започна изложението си с това, че в България над 13 хиляди души умират годишно заради усложнения, свързани със замърсяването на въздуха. “Трудно е да бъдат убедени гражданите да прилагат непопулярни мерки, защото нямат доверие към институциите, затова е време политиците да прилагат категорични мерки и да си спазват обещанията” добави той.
В дискусията беше поканен за участие Христо Христов, анализатор на данни към Оксфордския университет, който представи минималните разлики между официалните и неофициалните данни за въздуха, сравнявайки данни на гражданската мрежа Lufdaten със сензорите на ИАОС. На база сравенията, той показа и анализ на горещите точки откъм замърсяване около кварталите Красна поляна и Овча купел. Различни гледни точки за справянето с проблема представиха Храбрин Иванчев, член на УС на Асоциация на автомобилните производители и д-р Петър Чипев от Фондация за респираторна медицина Inspiro, както и още много от присъстващите в залата граждани и активисти. Целият запис от събитието можете да видите тук: https://www.facebook.com/ViziaZaSofia/videos/1750474768396854/
Дискусията се организира от Визия за София – инициатива на Столична община за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии, и Форум Гражданско участие с финансовата подкрепата на Столична община, Програма Европа 2018 г. Събитието беше четвърто издание от поредицата “Диалози за София” – дискусии по важни за Столична община теми, които се провеждат като част от процеса по създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии - Визия за София.
За “Диалози за София”:
“Диалози за София” е поредица от дискусии по важни за Столична община теми, които се провеждат в като част от процеса по създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на града Визия за София. Диалозите целят да покажат значението на взаимовръзките между различни тенденции и градоустройствени практики в града, да представят обобщението на наличните данни, и да предизвикат и модерират информиран диалог, въвличайки представители на различни заинтересовани страни, и събирайки различни мнения в търсенето на консенсус и най-ефективни практики и стратегически решения. Първите теми на “Диалози за София”, които бяха обсъдени в тяхната взаимосвързаност бяха “Небостъргачи и придвижване”, “Бедност и отпадъци” и “Облик и бизнес”.
За „Форум за гражданско участие”:
Форум Гражданско Участиее мрежа от граждански организации от цялата страна. Насърчава сътрудничеството между НПО, гражданите и местните и национални институции и работи за структурирано гражданско участие във вземането на решения и формулирането на политики.
За “Визия за София”:
Визия за София е инициатива за създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии. Проектът има амбицията да опише града, в който искаме да живеем и да подобри начина на градско планиране, като включи още в началото на процесите на взимане на решения всички хора и организации, които участват в създаването на общото бъдеще на София: общински власти, неправителствени организации, инвеститори, изследователи, експерти и граждани. Задачи на Визията са анализ на моментното състояние на София и създаването на механизми за устойчиво взаимодействие между заинтересованите страни и идентифициране на споделени цели. Проектът е инициатива на Столична община и ще послужи за основа на всички бъдещи стратегии за развитие на града до 2050.