Културата и нивото на културно предлагане и потребление са основен компонент в развитието на един град. Затова и проследяването на тяхното произвoдство и потребление е дейност с особена тежест в работата по Визия за София. В Стъпка 2 от инициативата, екипът на тематично направление Идентичност и култура започва работа от проучване на всички възможни източници на данни и да проследява и събира изследванията на различни организации, свързани с темата.
Цитираните изследвания по-надолу стъпват върху регулярно събирана информация от официални източници като НСИ, систематични наблюдения на изследваните показатели през годините и целенасочена теренна работа, която цели да покаже потреблението на култура и достъпа до култура в различните райони на София. В зависимост от обхвата, фокуса, периода и извадката на изследването, резултатите варират.
През последните 6 години фондация „Институт за пазарна икономика” (ИПИ) провежда последователно ежегодни изследвания на социално-икономическото състояние и развитие на областите в България. Резултатите се публикуват в изданието „Регионални профили: показатели за развитие”, достъпно и онлайн на адрес:http://www.regionalprofiles.bg/bg/. Един от показателите за развитие, изследван от института, е свързан с полето на културата, за който като индикатори се проследяват броят посещения в театрите, кината, музеите и библиотеките в съответния регион. Така според данните, събрани от ИПИ, София е един от най-развитите в културно отношение региони на страната. Броят посещения в кината на 1 000 души от средногодишното население за София е 2 161, при 778 средно за страната. На 1 000 души от средногодишното население за София – 603 е делът на посещенията в театрите, при средно за страната 322, а 821 - броят посещения в музеите, при средно за страната – 734. Броят на посещенията на библиотеките на 1 000 души от средногодишното население, пък за София е 1 241, при 605 средно за страната.
В София са ситуирани и 1/4 от театрите, както и 9% от библиотеките в страната, 28 музея от 229 за страната, над 60 галерии, 31 кинозали, 3 киноцентъра, над 120 читалища. От 177 издателства в страната - 130 са в София (т.е. 73%). Същевременно обаче потреблението на култура в София е силно неравномерно разпределено по райони. Културната дейност в града – големите културни събития, фестивали, пърформанси и т.н., основно се осъществява в централната част. Според изследване, проведено през 2011 г. от Нели Стоева по проект “Културни събития и културна инфраструктура в 8-те периферни района на град София”, подкрепен от Изследователски център по социални науки към СУ “Св. Кл. Охридски”, преобладаващата част от събитията, провеждани в периферните райони са „традиционни събори и празници с обичайните сергии и търговци, предлагащи бира, скара, сувенири, детски играчки и др.” „Тези събития дават възможност за съчетаване на излет със забавление и празнична атмосфера. Тяхната публика е постоянна и винаги вярна. От друга страна, читалищата в периферните райони на града полагат усилия за привличане на децата и техните родители. Фокусът върху децата е поради факта, че именно за децата е особено трудно да стигнат сами до централните градски части и да се възползват от “богатството от културни събития там.”
Изследването на Нели Стоева представя настоящото състояние към момента на провеждането си през 2011, което не е много променено и към настоящата 2018, и показва добре културните събития и културната инфраструктура в осемте периферни района на Столична община: Банкя, Люлин, Върбица, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево, Витоша и Овча купел. Изводите за събитийността в периферните райони се основават преди всичко върху наблюдавани събития по време на проучването, както и върху проведени интервюта с районни експерти, представители на културни организации, както и районни дискусии.
Първоначалното предположение, базирано върху предишните изследвания на екипа на Фондация за градски проекти и изследвания, че “периферията” е доста “празна” откъм културни събития, се оказва отчасти невярно, тъй като е установено – и от наблюденията, и от интервютата и дискусиите – че „в периферните райони действително се случват множество събития, в определени моменти дори остава впечатлението за пренаситеност. Тези събития обаче са твърде еднотипни, със сходни характеристики и ориентирани към едни и същи публики. В съдържанието на голяма част от събитията преобладава фолклора, предимно музика и танц.” Установени са и „редица липси, показателни сами по себе си: цели жанрове като театъра, визуалните изкуства, литературата, съвременните мултимедийни изкуства са много слабо представени или напълно отсъстващи. Жителите на тези райони почти нямат достъп до професионални културни продукти.”
Досегът с култура от ранна възраст е една от предпоставките за успешно развитие на основни умения за 21 век като емоционална интелигентност, естетическо светоусещане и умение за критично мислене. Достъпът до култура пък е основен фактор за употребяването й. Съответно осъзнаването и регистрирането на липсите и неравнопоставеността, по отношение на достъпа до култура по райони, е от изключителна важност за развитието на София като творческа столица.