Софтуерът, осигуряващ функционирането на тази интернет страница, нейният дизайн, включително цялата разположена на страницата информация, доколкото не съставлява обществена информация, са обект на авторско право. Никаква част от обектите на закрила не може да се възпроизвежда, да се превежда, променя или използва по какъвто и да е начин без предварителното писмено съгласие на Направление „Архитектура и градоустройство“. В сайта се използват снимки създадени и предоставяни от Десислава Кулелиева.
Кадастрален план на София от 1879 г.
Кадастрален план на София от 1879 г., оригинален мащаб 1:10000. Планът се явява първото заснемане на селището с ориенталски характер и служи като основа за изработването на първия градоустройствен плана на София, изработен през 1881 г. от инж. Ликурго Амадей (градски инженер в Техническото отделение на СО). По плана работят инженерите и архитектите Георги Прошек, Адолф Вацлав Колар, Вацлав Плошек и др.
За първи път в новата история на София изработване на план се изисква в разпореждането на Полицeй-майстера на град София – Щабс-капитан Паули – до Градския съвет от 9 март 1878 г. – шест дни след подписването на Сан-Стефанския мирен договор и една година преди обявяването на София за Столица. По същество, изработеният от Военния министър Николай Копиткин през 1878 г. план е кадастрален. Същата година, Губернският архитект Антон Колар изготвя план, приет на 17.10.1878 г. от Княз Дондуков-Корсаков. Този ескизен, по всяка вероятност, план не е запазен, но очевидно е бил основно проучен от френския инженер Амадие, на когото в началото на 1879 г. (заедно с инженерите Михад и Шекс) е било възложено изработването на регулационен план на града от Началника на техническото отделение при Софийската община – инж. Роубал. Планът е приет от Министерския съвет на 16.01.1880 г. и утвърден от Княз Александър Батенберг на 10.04.1880 г. Цел на плана е изграждането на София като Столица на страната. Началото на периода на неговата реализация е характерен с високата степен на оптимизъм за бъдещето на града. В най-висока степен от всички следващи планове, той играе ролята на предхождащ развитието на града план. Основните идеи на плана са:
• Изграждането на ортогонална ("американска") улична мрежа. Малките обслужващи улици са с ширина 12 метра, основните – 15 метра, а главните булеварди – до 25 метра;
• Съобразяване с наличието на радиалните входящи в града улици и на околовръстния ров и вал, които се превръщат в кръгообразна улица. Така се установява новата улична система, като комбинация от ортогонална и радиално-кръгова улични мрежи;
• Възприемане на модела на "отворената структура", чрез осигуряване на възможност за териториално нарастване на града по лъчеобразните му направления; •Възприемане на съществуващи култови и обществени сгради, като структуроопределящи опорни точки: църквата "Св. Крал", Лъвов мост, пл. "Възраждане", Княжеския дворец, джамията "Банябаши";
• Въвеждане на система от площади (пространства, непознати в ориенталския град): "външни площади" – с портите на града – "Лъвов мост", "Възраждане", "Македония" и "вътрешни площади" – съборния площад "Св. Крал", "Славейков" и "Св. Седмочисленици";
• Установяване на центъра на върховната власт на града и държавата – пространството на Храм-паметника "Св. Александър Невски" с църквата "Св. София" и мястото за сграда на Светия Синод, разположени върху най-високото средищно място на града.
Съхранява се в архив на РИМ - София.