Кадастрален план на София от 1879 г.

 

         Кадастрален план на София от 1879 г., оригинален мащаб 1:10000. Планът се явява първото заснемане на селището с ориенталски характер и служи като основа за изработването на първия градоустройствен плана на София, изработен през 1881 г. от инж. Ликурго Амадей (градски инженер в Техническото отделение на СО). По плана работят инженерите и архитектите Георги Прошек, Адолф Вацлав Колар, Вацлав Плошек и др.

За първи път в новата история на София изработване на план се изисква в разпореждането на Полицeй-майстера на град София – Щабс-капитан Паули – до Градския съвет от 9 март 1878 г. – шест дни след подписването на Сан-Стефанския мирен договор и една година преди обявяването на София за Столица. По същество, изработеният от Военния министър Николай Копиткин през 1878 г. план е кадастрален. Същата година, Губернският архитект Антон Колар изготвя план, приет на 17.10.1878 г. от Княз Дондуков-Корсаков. Този ескизен, по всяка вероятност, план не е запазен, но очевидно е бил основно проучен от френския инженер Амадие, на когото в началото на 1879 г. (заедно с инженерите Михад и Шекс) е било възложено изработването на регулационен план на града от Началника на техническото отделение при Софийската община – инж. Роубал. Планът е приет от Министерския съвет на 16.01.1880 г. и утвърден от Княз Александър Батенберг на 10.04.1880 г. Цел на плана е изграждането на София като Столица на страната. Началото на периода на неговата реализация е характерен с високата степен на оптимизъм за бъдещето на града. В най-висока степен от всички следващи планове, той играе ролята на предхождащ развитието на града план. Основните идеи на плана са:

• Изграждането на ортогонална ("американска") улична мрежа. Малките обслужващи улици са с ширина 12 метра, основните – 15 метра, а главните булеварди – до 25 метра;

• Съобразяване с наличието на радиалните входящи в града улици и на околовръстния ров и вал, които се превръщат в кръгообразна улица. Така се установява новата улична система, като комбинация от ортогонална и радиално-кръгова улични мрежи;

• Възприемане на модела на "отворената структура", чрез осигуряване на възможност за териториално нарастване на града по лъчеобразните му направления; •Възприемане на съществуващи култови и обществени сгради, като структуроопределящи опорни точки: църквата "Св. Крал", Лъвов мост, пл. "Възраждане", Княжеския дворец, джамията "Банябаши";

• Въвеждане на система от площади (пространства, непознати в ориенталския град): "външни площади" – с портите на града – "Лъвов мост", "Възраждане", "Македония" и "вътрешни площади" – съборния площад "Св. Крал", "Славейков" и "Св. Седмочисленици";

• Установяване на центъра на върховната власт на града и държавата – пространството на Храм-паметника "Св. Александър Невски" с църквата "Св. София" и мястото за сграда на Светия Синод, разположени върху най-високото средищно място на града.

  Съхранява се в архив на РИМ - София.

Кадастрален план на София от 1879 г.

Кадастрален план на София от 1879 г.